Възможни решения
Какви са възможните решения на предизвикателствата в българското здравеопазване?
- Създаване на цялостна секторна стратегия и политики в здравния сектор, насочени към растеж и развитие.
- Развитие на благоприятна екосистема в здравеопазването, която да подкрепи растежа и развитието в сектора.
- Развитие на нови умения и компетенции във всички заинтересовани страни в здравния сектор, насочени към новите тенденции в здравния сектор.
- Инвестиции в иновативни и ефикасни здравни технологии (вкл. дигитални решения).
- Описание, анализ и оптимизация (вкл. дигитализация) на „бизнес“ процесите в здравеопазването.
- Създаване на здравен продукт (в т. ч. експортен) с реализирана висока добавена стойност.
Икономика на здравето
По време на първата национална конференция ‘Заедно за повече здраве', Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи възможни начини за подобряване на публичните инвестиции в здравеопазването.
Като разглеждат и опита на други страни от ЕС, анализаторите оформят предложения за целево заделяне на средства от републиканския бюджет в подкрепа на здравното осигуряване.
Сред аргументите в полза на целевото заделяне от бюджета за здравеопазване са, че така се гарантират приоритетите на държавата в сектора без риск средствата да се използват за други направления, парите се обвързват директно с ползите, използват се вредните навици, за да се подобрят превенцията и лечението на заболяванията, причинени от тях и др.
Какви са видовете целево заделяне?
Икономистите се спират по-подробно на акцизите като възможност за целево финансиране на здравната система, напомняйки, че този вид данък върху алкохола и тютюневите изделия е създаден точно с цел ограничаване на потреблението и осигуряване на финансов източник за програми за превенция и лечение на последствията. В полза на този инструмент е и фактът, че общественото настроение към него е позитивно спрямо мерки като повишаване на здравната осигуровка или въвеждане на допълнителни данъци. Примерите за заболявания, свързани с вредните навици, са многобройни – от болести на кръвообращението като инфаркт и инсулт до онкозаболявания, цироза, панкреатит и др.
Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) представя 3 варианта на заделяне на различна част от приходите от акцизи в полза на здравното осигуряване.
Сред силните страни на предложението е фактът, че има пряка връзка между потреблението на акцизни стоки и повишаването на здравния риск. Той може да бъде снижен чрез програми, финансирани от приходите от това потребление.
Има ли слаби страни на предложението?
Сред слабите страни на предложението са изброени законови пречки пред въвеждането му и рискът от увеличаване на сивия сектор при търговията с акцизни стоки и на трудовия пазар.
Икономистите от ЕКИП предлагат и алтернативни мерки за по-добро финансиране на здравеопазването.
- Първата е повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, тъй като през 2017 г. има близо 760 000 неосигурени граждани.
- Друга мярка е подпомагане на социалнослабите в здравното осигуряване, като се разделят социалните функции на държавата от здравноосигурителните. Отново се предлага и държавата да прави пълна здравна вноска за групите лица, които тя осигурява – пенсионери, деца до 18 г. и др.
През 2019 г. за тях се внасят осигуровки на база 70% от 8-те процента здравна вноска върху минималния осгурителен доход за самоосигуряващите се 560 лв. Вноска в пълен размер по закон е предвидена от 2025 г.
Какви са успешните примери извън България?
Убедителни са примерите от практиката на други страни от ЕС, че акцизите се използват и за захранване на здравеопазването.
Практики:
- Полша – 0,5% от стойността от акциза върху цигари се пренасочва към финансиране на програми за превенция на заболявания, свързани с вредния навик;
- Естония – 3,5% от приходите от акциза върху цигари;
- Франция – допълнителен налог върху търговците на цигари на дребно с цел финансиране на бюджета за здравеопазване;
- Румъния – 1% от стойността на акциза върху цигари за финансиране на програми за превенция;
- Литва – 1% от приходите от акциза върху цигари се пренасочват към програми за превенция;