Факти
Повече инвестиции за положителни резултати
Инвестициите в здраве през последните 10 години доведедоха до отчетливо повишаване на средната продължителност на живота в България с 5 години и достигане до 75 години средна продължителност на живота. Основен принос за това имат иновативните терапии, които променят хода на болестта и които навлязоха в лекарствената практика през поседните 10 години. В допълнение принос имат и достъпът до съвременна болнична помощ и този до преглед от специалист, които са може би най-добрите в Европа – практически липсват листи на чакащите.
Публичните плащания за здравеопазване у нас бележат ръст от 2012 г. насам:
2012 г. – 3,5 млрд. лв; 2017 г. - 4,3 млрд. лв.; 2019 г. – очаквани 5 млрд.лв. **
Публичните плащания за лекарства – без ДДС и след отчислените отстъпки:
2012 г. - 708 млн. лв.; 2017 г. - над 1 млрд. лв.; 2019 г. - очаквани 1,1 млрд. лв. **
Налице е директен измерим ефект от направените до момента инвестиции и подобрения в сферата на здравеопазването. Независимо от демонстрирания прогрес размерът на тези работещи инвестиции в здраве в България остава нисък на фона на инвестирането в здравеопазването в ЕС и в резултат на това България неизменно се класира на едно от последните места в ЕС при оценката на резултатите на здравеопазването.
Несъмнено са необходими повече инвестиции в здраве и по-добро управление за достигане на средноевропейските показатели.
Може ли да направим повече?
Проблемните зони на българското здравеопазване са многопластови.
Ето част от тях:
- България е страната с най-големият в ЕС дял на частните разходи за здраве от 47% и особено на частните разходи за лекарства.
Големият дял на частните разходи за лекарства възпрепятства достъпа до иновативно лечение, води до голямо закъснение при навлизането на иновативни лекарства в лечебната практика в България, както и до липса на иновативно лечение в България, което същевременно е в регулярна употреба в другите страни на ЕС. В допълнение, недостатъчните публични разходи за лекарства са и най-голямата причина за лошото придържане към предписаната терапия и оттам до недостатъчните здравни показатели. - Друга проблемна зона е силният превес, който текущата система дава на болничното лечение за сметка на доболничното, а от там следват и занижените параметри на профилактиката и превенцията на заболеваемостта. Недостатъчното финансиране на доболничната помощ прави непривлекателна работата на ОПЛ и води до незаети ОПЛ практики, а това се превръща в пречка при разгръщането на доболничната помощ и особено на профилактиката и превенцията.
- Не на последно място е дефицитът на професионалисти по здравини грижи и особено на медицински сестри пречи за развитието на доболничната помощ и намаляване на хоспитализациите. Подобрените инвестиции в здравеопазването биха повишили статута на професионалисти по здравини грижи и биха дали възможност за рационализиране както на доболничната, така и на болничната помощ.
Какви са възможните решения?
** Източник – разходи по функции на МФ http://www.minfin.bg/bg/statistics/13, МЗ, НЗОК, ARPharM
Публичните разходи за лекарства включват плащанията на НЗОК, МЗ и болници